Как да се справим с мъката?

Скръбта от загубата на скъп човек трудно се лекува със съвети и философия. 

Признайте болката си и се примирете с парливото чувство на липса, което тя поражда. Бъдете честни. Ако казвате “Добре съм”, а не сте, заравяте страданието дълбоко в себе си, а това е опасно. Позволете си временно да рухнете, да потънете, да изгубите вкус към живота – всичко това е нормално, вие не сте роботи. Да плачете, не означава слабост. Не е нужно да се държите стоически, за да не залеете с мъка и близките си. Избликът на истинските ви чувства и възможността да ви утешават ще помогне и на тях.

Но да плачете само и само за да не излезе, че не страдате, също не е редно. Някои хора не дават шумен израз на скръбта си, макар тя да не е по-малко дълбока.

Каквито и чувства да ви владеят, дори гняв и нежелание да виждате хора, са нормални. Такъв е резултатът от загубата и начинът да се справиш с натрапчивите тъжни мисли.

Преодоляването на скръбта изисква време. За нея срокове няма и тя се проявява на етапи, които трябва да се изживеят. Някои започват да се чувстват по-добре след седмици или месеци. Други страдат с години. Не очаквайте твърде много от себе си, оставете всяка фаза от този процес да се развива естествено.